Моята страст е да създавам книги и да запълвам празните им страници с целия ми свят.

Когато бях малка, обичах да ходя по книжарници и винаги се изумявах от вида, усещането и миризмите на различни книги, тефтери, скицници и т.н.

Мисля, че хартията е нещо вълшебно.

На галено ми казват Мими, а прекрасното ми куче се казва Томика. Имахме голям късмет, че я намерихме и спасихме от улицата, когато беше малка.

„Mimika“ е съчетание от имената ни.

Беше ми доста трудно да измисля как да си кръстя занаята.

По принцип съм позната с това, че правя много съзидателни неща с ръцете си, така че не исках името ми да ме ограничава творчески, обичам да изпробвам разнообразни занаяти и е страхотно, че мога да съчетая различни техники и креативност в книгите, които правя.

“Makes” идва от думата “правя”.

По този начин всичко, което правя, може да бъде завършено в изречение:

Mimika Makes „книга“, „илюстрация“, „бродерии с цветя“ и т.н…

и така се роди ‘Mimika Makes’!

Истински се вдъхновявам и възхищавам на красотата на природата.

Всяка книга, която създавам, е изработена внимателно, използвайки устойчиви методи и естествени, рециклирани материали. Вярвам, че работата ми не бива да вреди на Земята и имам за цел да разпространявам доброта по света.

В тази ера на масовото производство, се стремя да предложа нещо уникално и вечно. С всеки шев, подгъв и движение вплитам любовта си и залагам своята отдаденост към творческата енергия, така че всеки път, когато отворите книгите ми, да можете да усетите есенцията на съхраняването на тези древни занаяти.

На 23 години съм и съм родена и израснала в Бразилия, Манаус. Семейството ми е от България, където живея в момента.

Предимно съм самоука, започнах да рисувам от малка и винаги съм имала желание да споделям и снимам своя артистичен процес.

Когато завърших гимназия, исках да стана Environment Concept Artist (Концепт Артист на околни среди), така че прекарах около две години в учене и изучаване на 3Д работа в Blender & Photoshop. След това работих две години в студио във филмовата индустрия, където създадохме много концепцти за филми, телевизионни предавания и реклами, в момента съм на свободна практика.

Също така свиря на барабани и съм част от малка перкусионна група, наречена „Foli Ba“, където свирим и поддържаме древни ритмични традиции, главно от Западна Африка.

Воденето на вид ‘дневник’ ми помага с тревожността и ме прави по-самоосъзната.

Винаги съм мислила по-добре на хартия и когато започнах да изразявам чувствата и мислите си пишейки, почувствах едно силно чувство на свобода и яснота. Това също е начин да документирам живота си.

"най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет"